От няколко месеца си говоря с един колега. Харесвам го. Не драматично, не показно, просто с онова тихо усещане, че ми е приятно да го виждам дори когато обсъждаме нещо скучно. След работа се прибирахме с един и същ автобус. Аз слизах две спирки преди него. Идеално: достатъчно време за разговор, но не толкова, че да свършат темите.

При последното ни прибиране с автобуса всичко изглеждаше обещаващо.

Не бях планирала нищо грандиозно. Просто след работа, едно пътуване, малко приказка с човек, който ми харесва, и после диван, чай и ниска продуктивност.

Първоначално всичко вървеше по учебник. Той говореше, аз се усмихвах, дори си помислих, че може би най-после има мъж, който не изглежда готов да избяга, щом чуе думата „ангажимент“. Сложих ръка върху неговата. Беше топла. После стана лепкава. После започнах да усещам, че нещо в него води вътрешна борба.

Той се размърда. После пак. После така се завъртя, че за момент се уплаших, че ще излезе през прозореца, без да отваря. Попитах го дали всичко е наред, с онзи любезен тон, с който питаш домат дали е узрял. Той каза, че е добре. И то с такава увереност, с каквато хората казват „ще стане“ за нещо, което очевидно няма да стане.

И тогава усетих, че въздухът в превозното средство е взел самостоятелно решение. Не беше просто неприятно. Беше като някой да е отворил невидима врата към стая, за която никой не е искал да знае. Аз не съм експерт по обоняние, но мозъкът ми изпрати съобщение: „Скъпа, имаме ситуация, и тя не е в твоя полза.“

Шофьорът отвори прозорец. Една жена отпред извади носна кърпа и я залепи на лицето си като малка барикада. Аз започнах да дишам през устата и да се питам дали е социално приемливо да се преструвам, че съм слязла на предишната спирка. В главата ми се появиха няколко много лоши идеи, включително да кажа: „Извинявай, аз май съм настинала“, и да си тръгна с достойнство. Но достойнството беше останало някъде назад, вероятно на последния завой.

Най-странното беше, че не изпитах само отвращение. Изпитах нещо като съжаление. Той изглеждаше толкова нещастен, толкова засрамен, че ми стана жал. После си спомних, че аз също съм човек и че моят нос също има права. И така, между съжалението и оцеляването, избрах да гледам встрани и да си представям, че съм на плажа. Не помогна. Плажът също миришеше.

Когато моята спирка най-после дойде, станах толкова бързо, че почти забравих да се сбогувам. Измърморих нещо, което трябваше да означава „до утре“, но прозвуча като „оцелей“. Не се обърнах назад. Не защото бях ядосана. Защото ако се обърнех, щях или да се разсмея истерично, или да се разплача, или да му кажа нещо нелепо, което после щеше да ме преследва цяла седмица.

При следващата ни среща ще го видя. Той ще се вторачи в телефона си така, сякаш там е скрит кодът на вселената. Аз ще се вторача в моя с изражението на човек, който точно в този момент спасява света с едно скролване. И двамата ще се държим така, сякаш сме изключително заети, но всъщност ще се молим другият първи да каже нещо.

Не знам как се излиза от ситуация, в която вече знаеш твърде много за обедното меню на колегата си, без да го унижаваш. И не знам дали да се направя, че нищо не е било, или да го превърна в шега, преди той да го направи пръв. Може просто да му подаря дезодорант при първа възможност и да оставим Вселената да реши.

Как да подходя при следващата ни среща? С лека шега, с пълно мълчание или с молба за ново работно място в раюзлична смяна? И има ли смисъл да му дам втори шанс, ако следващият път дойде с проверен обяд и план за действие?

Тотална разлика от изборния резултат. Използват се изцяло да манипулират вота в ефирно време...

С оглед резултатите от президентските избори.

Слушам едни фльорци в мола до мен как крякат и забелязвам, че всяко изречение започва с "брат". Защо?

Братската връзка по-силна ли е от сестринската?

Аз веднъж на „Тракия“, като се уверих, че няма много коли наоколо, вдигнах 160 км/ч с новата ми КИА. Иначе обикновено си карам спокойно, но ми е интересно вие докъде сте стигали.

Интервюто: https://youtu.be/5x9dkYIRb58

Отделете само 5 минути да видите и чуете как говори, интонация, мимики, жестове, темпо, завършеност на мисълта. Даже думите които използва са простите ежедневните думи, а не зализаните бюрократични евфемизми и жаргон, към които нашите управляващи редовно прибягват.

После си пуснете произволно изказване на текущите ни първи трима в държавата ни - Радев, Йотова, Доцова.

Чуйте колко пъти Зеленски спомена за страданията на хората, и го сравнете с изказванията на нашите управляващи когато "незнайно чии дронове" удавиха 20 моряка и те веднъж не казаха едно съболезнование към семействата на загиналите.

И да, ясно е, че това интервю е ПР акция, където водещия подава учтиво най-милите възможни въпроси. Но дори и най-захаросаната ПР акция позволява да се види на какво ниво даден човек общува с другите.

Така ли ще стане?

От години съм част от мото културата и мотосредите и съм прекарал 9 години в MC клуб.

Бил съм и в доста голяма мотогрупа.

Предполагам, че за много хора тази среда е смесица от филми, стереотипи и истории от познати. А реалността невинаги е точно такава, каквато изглежда.

Ако ви е интересно как функционират клубовете, разликата с мотогрупите, какво означават братството и лоялността, какви са правилата, как се приемат нови членове или как изглежда животът зад "завесата" — питайте.

Ще отговарям според личния си опит, доколкото мога, без да разкривам лични данни или вътрешна информация, която не е моя за споделяне.

AMA — Ask Me Anything.

Илияна Йотова спечели първия тур от президентските избори. Предстои балотаж на 1 ноември. Рекордно ниската избирателна активност не е протестен вот срещу Радев, а липса на интерес към президентските избори, която ще бъде коригирана на втория тур най-вече от избирателите на ПБ, които решиха, че няма смисъл да гласуват при предизвестен победител. Радостта на умните и красивите, които се изживяват като победители е доста подранила. На първия тур те се класираха втори с 3-4% зад Йотова. Другата неделя изборите ще бъдат съвсем друга опера.

Преди много години интервюираха циганите-джихадисти в Пазарджик и ми направи силно впечатление какво каза един от интервюираните ислямисти: "ти циганин-революционер да си виждал?".

А българин-революционер? На "Възраждане" им е също толкова трудно да активизират хора и да привличат нови активни членове колкото на ПП/ДБ.

Често говорим за апатията и съм напълно съгласен с минусите които се посочват.

От друга страна обаче сме в държава където повечето хора са в леката част от спектъра на фашистките възгледи (хомофобия, расизъм, сексизъм, русофилия, желание за "здрава ръка" в управлението и т.н) . Отделно огромната част от хората са податливи на езотерика, зодии и религиозни али-бали.

И ако политическите и религиозните идеологии наистина хващаха дикиш и хората наистина се вълнуваха от тези работи, според мен щяхме да сме нещо между Русия, Сърбия от 90те и Алабама, и даже нямаше да стигнем до Европейския съюз преди 20 години.

Неограниченият хоум офис и 90 дни работа от друга държава звучат интригуващо.

На мен винаги са ми били интересни теориите за това какво се случва зад кулисите, особено когато става дума за власт, политика и хора с много пари и влияние.

Например теорията, че „Титаник“ е бил умишлено потопен, за да бъдат елиминирани влиятелни хора, които се противопоставяли на създаването на Федералния резерв. По темата има книга The Secret Terrorists от Bill Hughes. Не твърдя, че теорията е вярна, но самата история е интересна за проучване.

Друга тема, която ми е любопитна, е дали политиците, за които гласуваме, наистина вземат всички важни решения, или понякога са просто публичното лице на по-влиятелни икономически и политически кръгове. Има книги като The Conspirators’ Hierarchy: The Story of the Committee of 300 от John Coleman и The Creature from Jekyll Island от G. Edward Griffin, които разглеждат подобни идеи за тайни елити, финансово влияние и власт зад кулисите.

Също иThe Great Replacement на която и сега ставаме свидетели и честно казано , не мога да я определя като просто конспирация.

Не казвам, че всичко написано в тези книги е вярно — просто ми е интересно да чета различни гледни точки и да проучвам подобни теми.

Та, коя конспиративна теория ви е най-интересна? Може да е за Титаник, извънземни, тайни общества, политика или нещо съвсем друго. Ако сте чели интересни книги по темата, препоръчайте някоя. Любопитно ми е какво ще споделите.

какво толкова харесвате на Гюров?

Здравейте,

Скучно ми е и реших да се забавлявам, отговаряйки на въпроси, свързани с училище. Ако има желаещи, да питат.